Говорят бившите възпитаници на “Българче”: „Ансамбълът беше моето второ семейство“

Говорят бившите възпитаници на “Българче”: „Ансамбълът беше моето второ семейство“
вестник „Янтра Днес“, 06 юни 2018 г.

http://www.dnesbg.com/…/govoryat-bivshite-vazpitanitsi-na-v…

Виолета Петкова, солист в “Мистерия на българските гласове”
“Българче” е моето детство, моят живот, който впоследствие изцяло се свърза с фолклорната музика, тъй като вече 28 г. съм част от ансамбъла “Мистерия на българските гласове”. Истината е, че искрата е запалена във В. Търново в детския ансамбъл, където започнах едва 6-годишна, още преди да тръгна на училище. В началото имах известни колебания дали да се занимавам с фолклор, или да отида в този школуван класически хор, който имаше тогава. Известно време посещавах и двете формации, докато накрая стана ясно, че моята любов е народната музика. Така че от 1 клас до завършването ми бях част от “Българче”. Той ми даде не само любовта към музиката, но ме научи на дисциплина и да бъда организирана, защото репетициите не трябваше да пречат на подготовката ми за училище.
Аз не живея повече от 30 г. във В. Търново, но през целия си професионален път работя с деца и съм в среда, в която те желаят и обичат тази музика. От известно време съм лектор в училище и наистина имаше период, в който имах чувството, че децата се срамуват да покажат, че обичат българския фолклор, но сега като че ли този интерес се възроди. Не бива да забравяме, че в световен мащаб използването на етноелементи в какъвто и да е жанр на музиката е изключително актуален. Не бива да забравяме нашия фолклор, а хора като мен трябва да запалят тази искрица в децата.

Станислав Терзиев, режисьор в БНТ
Включих се в ДЮФА “Българче”, когато бях в 1 клас. Учих в ОУ “Бачо Киро” и точно в този момент имах две мечти – да играя народни танци и да свиря на пиано. Когато дойдоха в училище и ни предложиха да танцуваме в ансамбъла, аз се съгласих. А и родителите ми предпочетоха танците пред варианта да ми купят пиано. Продължих да танцувам в “Българче” до завършването ми в ПМГ. Тези 11 г. бяха най-красивото нещо, което съществуваше в моето детство, там намерих някои от най-добрите си приятели. Там остана дружбата с всички хористки, оркестранти и танцьори, с които бяхме постоянно заедно. Имахме репетиции 3 пъти седмично, всички пролетни, летни и зимни лагери бяхме заедно. Реално ансамбълът беше моето второ семейство. “Българче” е една емблема на В. Търново и визитната картичка на моето детство и юношество, тъй като осъзнаването и израстването ми като личност, човек и възпитание, се формираха в този ансамбъл.

Д-р Божидар Ангелов, началник на Втора хирургия в МОБАЛ – В. Търново
Маестро Михаил Дюлгеров обикаляше като апостол по училищата във В. Търново. Попадна и в моя клас и попита дали има деца, които искат да свирят и да пеят в ансамбъла. Реших, че имам желание и още на следващия ден бях на репетиции. Той е първият човек, който ми е отворил очите и ме е хванал за ръка, водейки ме в света на музиката. Близо 5 г. бях част от “Българче”, но това ми даде наистина много. Даде ми един нов поглед към музиката, а участието в ансамбъла ме научи на колективизъм, тъй като изисква работа в екип. Научи ме също на хармония в отношенията с хората, на дисциплина, тъй като самите репетиции бяха много сериозни и трудни. За мен “Българче” е емоция и приятна носталгия по детството. Щастлив съм, че поколенията след нашето успяха да доразвият и надградят постигнатото. И се чувствам горд, че съм бил част от ансамбъла.

Д-р Свилен Маслянков, хирург в “Александровска” болница, София
Брат ми беше музикант, а родителите ми предложиха да се включа и аз в ансамбъла. На първата сбирка беше и г-н Дюлгеров. Изборът ми да свиря на тамбура не мога да кажа, че беше решаващ, но изборъ да попадна в този колектив беше нещо уникално. Там съм изкарал наистина златните години на детството си, които никога няма да забравя и с удоволствие се връщам към тях. Ученическите ми години минаха в ансамбъла. Бих искал да споделя и нещо много лично. Повече от 6 г. не живея във В. Търново. По-малкият ми син беше започнал като кавалджия в “Българче” и беше напреднал много с инструмента, тогава беше в 4 клас. След като започнах работа в София, се опитах да намеря подобен ансамбъл и положих много усилия, за да продължа кариерата му в тази насока, но ударих на камък. Нищо, че в столицата би трябвало да има много повече възможности, но за съжаление не успях да намеря подходящо място. Наистина В. Търново е уникален остров, “Българче” помага за съхраняване на българщината и националните традиции.

Николай Илчев, адвокат и общественик
В “Българче” започнах първо като танцьор, когато бях на 7 г., но още след втората и третата репетиция разбрах, че моето призвание е съвсем различно. Започнах в школата по тамбура в читалище “Искра”, където бяха 3 г., но след това станах част от ансамбъла, където свирих 11 г. Като тамбурист смятам, че се развих много добре и до ден днешен имам интерес към музиката. По мое време беше разработена наистина уникална система, която ангажираше децата и младежите с изкуство. Мисля, че нищо не може да замени не само емоцията от докосването до изкуството, но и начина на обучението на подрастващите. И всички, преминали през ансамбъла, имат една специфична черта. Те са добри хора и професионалисти. Това е школа не само по музика и изкуство, но и по възпитание в патриотизъм и качества, които дадоха възможност на много от нас да се реализират в обществото. Тази система включваше много ангажименти, на които ние ходехме не само доброволно, но и с удоволствие. Седмицата ни беше ангажирана с много репетиции, участия, турнета, концерти и лагери, в които участвахме всички заедно с нашите ръководители. Тази целогодишна ангажираност допринесе за това ние всички да се чувстваме като едно голямо семейство.

Георги Радев, ръководител на “Търновска царица”
Бях на 7 г., когато се записах в “Българче”, а това, което ме накара да се присъединя към ансамбъла, е дарбата. Ръководител тогава беше Борислав Ангелов. Израстването на едно дете, увлечението по танца, сценичното поведение, изграждането на движенията, слушането на народната музика, всичко това допринася за развитието на едно дете и любовта му към българския фолклор. Танцът учи на дисциплина, на координация, помага за израстването на тялото. Лично аз танцувах до 7 клас, тъй като продължих моето израстване в Държавното хореографско училище в София. Но за мен “Българче” си остава хубаво детско преживяване. Убеден съм, че какъвто е човек в своята същност и индивидуалност, такъв е на сцената и в живота. За мен “Българче” си остава тази стрела и пътека, която помага за израстването на децата. “Българче” е обликът на В. Търново и емблема за града.

автор: Весела БАЙЧЕВА